Home                                   Американски скандали

"Милиарди по жицата"

  Дейл не се притеснява, че лъже. Той просто работи. Агентът по телемаркетинг, целият изрисуван в татуировки и обвързал косата си със синя кърпа убеждава клиентът от другият край на жицата, че той не е агент по телемаркетинг, а работи за банка. "Това си е сериозна работа" казва Дейл докато се опитва да получи от "рибата" номерът на банковата му сметка, "тези $ 199 (U.S) който плащате за годишното си членство са последните пари, които някога ще дадете. След като веднъж станете член лихвата е нулева и няма нито месечни, нито годишни такси." Секунди на колебание и плувката потегля надолу. Дейл започва трескаво да пише номерът на банковата сметка на клиента. Току що е продал "златен MasterCard" някъде в САЩ. И "рибата" ще чака няколко седмици, преди вместо обещаната кредитна карта да получи книжка с купони,карта за пазаруване от магазин или брошура как да монтираш сателитна чиния. Дейл е доволен. Това е третата му сделка от сутринта и е вече много близко до седмичното си заплащане от $ 800
в брой без данъци. Или месечно някъде около $ 3200, които за да получава чисти от данъци в Канада трябва да е завършил колеж и
да има поне 3 години практика по дейността. Но на Дейл не му трябва колеж. Стига му един телефон, листа с "рибите" и скрипта с вълшебните думички.
     Добре дошли в "котелното". Така се казват малките тъмни стаички със спартанска обстановка, в които се коват милиардите на бизнесът наречен "телемаркетинг". Бизнесът да продадеш нещо, което не е точно онова което представяш, че е. "Златна" карта за провинциален музей вместо "златен Mastercard", книжка с купони вместо нов кредитен доклад или просто брошура как да поправяш сам мивката си вместо членство в клуба на най-евтините Карибски почивки (last-minute vacations). Единственото важно е клиентът да ти даде банковата си сметка. Това обаче не е лесно. За да го направиш трябва да говориш добре, да си омайник. Да кажеш на стоящият от другия край на жицата онова което трябва, за да вземеш скъпоценните номерца. И снъс сигурност да го излъжеш. "Трябва да се лъже" - споделя Дейл тайните на успеха си "това е телемаркетинг. Казваш им, че са одобрени за кредитна карта, а те не са... Трябва да кажеш каквото и да е, но да направиш сделката, да вземеш парите на "рибите".
     А "рибите" са предимно американци, най-вече хора с лоша кредитна история. Или потънали в дългове възрастни граждани на най-великата демокрация, чиито шанс да получат кредит е близък
до нулата. Те всичките образуват "листата". Това е безценният
набор от телефони и данни, които са най-търсената стока всред босовете на телефонният бизнес. А те са онези, които защитени от ефективно наказателно преследване благодарение на канадско- американската граница, осеяха Торонто, Монтреал и Ванкувър в световни центрове на звънящата измама. Създадоха "котелните",
както се наричат тези спартански обзаведени малки и неприветливи стаи, чиито единственото обзавеждане са употребявани столове и бюра и нови телефони. Предназначението на "котелните" е само едно - да превръща въздушните обещания в милиарди долари, а обзавеждането им е съобразено с възможността да бъдат затворени през ноща и забравени до сутринта.
   В едно съседно "котелно" на това на Дейл Вики се упражнява в красноречие. "Какво значи сте объркани ?" - гласът и звучи по-остро отколкото и се иска, но вече взима да и писва "Вече ви обясних, че няма нищо незаконно. Това е първият и последен път,в който ви предлагам и време за мислене няма " - очите и гледат някъде високо в тавана докато изчаква възрастният тексасец, който е "рибата" да реши. Бинго. Номерата започват да се редят на листа пред нея и на лицето и изплува самодоволна усмивка. Това е третата и продажба от сутринта, а средно прави между 10 и 15. И то в почивките между лекциите в правният факултет и вечерният курс по компютри. Вики е трета година студент по право в престижен университет в Торонто. "Не мога да си представя, че бих могла да имам друга работа" - споделя тя, "от тук си излизам поне с $3000 месечно. Докато голяма адвокатска фирма ще ми плаща като стажант $200 месечно.
Двеста кинта !"
    Дейл и Вики са само агенти. Над тях стоят мениджърите. Джери е мениджър. Той ръководи тези 20-30 агенти, които звънят по телефоните. Ролята на мениджъра е да наема агентите, да ги обучава, да им плаща, да сключва тежките сделки и да осигурява скрипта. "Скриптът" е тази написана и наизустена лъжа, която минава през ръцете на няколко адвоката преди да стане настолна книга на агентите. Т.е това са думите, които се казват на всеки един клиент. "Скриптът никога не напуска офисът" - казва Джери "Две причини: първо всеки един от агентите може да работи и за конкуренцията. И второ - ние работиме с конфиденциална информация, банкови сметки, имена, адреси. Когато видя, че някои мушка лист хартия в джоба започвам да ставам нервен".Колко печели Джери е тайна. Но колкото и да печели то е много по-малко от онова, което прибират босовете. Те са които създават "котелното", наемат мениджърите и осигуряват листата с "рибите". Онези, които създадоха от Канада световен център на далаверата наречена "милиарди по жицата".

                ( "Босовете на телефонната далавера" )
                      (или" Милиарди по жицата" II )

(SOURCE: Toronto Star, Christian Cotroneo and Robert Cribb, Investigative Reporters)



 About Us | Contact Us | Advertising | Site Map
©2002 LaGrange Design, Privacy Policy & Legal Notice